музика: Боби Иванчев
текст: Заки Соколов
аранжимент: Димитър Паскалев
Поглеждам в твойте очи
във мойте ти погледни
и за миг дори
с теб да помълчим.
Поглеждам в твойте очи,
но няма друго в тях освен
безброй лъжи
и познатият страх.
Недей да се страхуваш, недей.
Не измисляй свойта нова лъжа, недей.
Аз разбирам какво ще спестиш щом
погледна в твойте очи.
Нима ти не разбра,
че няма капка смисъл в това,
че всяка твоя лъжа
затваря всяка нова, нова врата към мен.
Поглеждам в твойте очи,
докосвам твойта ръка.
Дори да мълчим
говорят наште тела.
Кажи това, което не знам.
Не повтаряй тази грешка сега, признай,
не прикривай ти своя страх
просто с друга лъжа.
Нима ти не разбра,
че няма капка смисъл в това,
че всяка твоя лъжа
затваря всяка нова, нова врата към мен.
текст: Заки Соколов
аранжимент: Димитър Паскалев
Поглеждам в твойте очи
във мойте ти погледни
и за миг дори
с теб да помълчим.
Поглеждам в твойте очи,
но няма друго в тях освен
безброй лъжи
и познатият страх.
Недей да се страхуваш, недей.
Не измисляй свойта нова лъжа, недей.
Аз разбирам какво ще спестиш щом
погледна в твойте очи.
Нима ти не разбра,
че няма капка смисъл в това,
че всяка твоя лъжа
затваря всяка нова, нова врата към мен.
Поглеждам в твойте очи,
докосвам твойта ръка.
Дори да мълчим
говорят наште тела.
Кажи това, което не знам.
Не повтаряй тази грешка сега, признай,
не прикривай ти своя страх
просто с друга лъжа.
Нима ти не разбра,
че няма капка смисъл в това,
че всяка твоя лъжа
затваря всяка нова, нова врата към мен.