(х2):
Защо ми трябва да живея
и тази рана да ме боли.
Защо не мога да те забравя
изгарям аз в спомени.
Какво да правя щом теб те няма,
ти беше огън и светлина,
ти беше изгрев, ти беше залез
запали моята душа.
Ах колко страшно се живее
без твойта нежна топлина.
С теб се раждам без теб умирам,
отне ми всичко на света.
Какво да правя щом теб те няма,
ти беше огън и светлина,
ти беше изгрев, ти беше залез
запали моята душа.
Защо ми трябва да живея
и тази рана да ме боли.
Защо не мога да те забравя
изгарям аз в спомени.
Какво да правя щом теб те няма,
ти беше огън и светлина,
ти беше изгрев, ти беше залез
запали моята душа.
Ах колко страшно се живее
без твойта нежна топлина.
С теб се раждам без теб умирам,
отне ми всичко на света.
Какво да правя щом теб те няма,
ти беше огън и светлина,
ти беше изгрев, ти беше залез
запали моята душа.
