Изпращам тихо нощта, продадох свойта душа.
Очаквам изгрева нов след капка мъжка любов.
Аз зная, че любовта на този мъж е лъжа.
Ала не чувствам тъга, умира тя със нощта.

Припев:
Една любов в нощта
се ражда, но умира сутринта.
И щом изгреят първите лъчи,
зная друга вече ще ме замени.

Събужда се утринта, протяга свойта ръка.
До мене цвете стои, прощално тъжно мълчи.
Как ненавиждам деня, след спомена за нощта.
От мене изгрева нов, отнема всяка любов.

Припев: (x2)
Припев: (x2)