Телефона поглеждам,
но едва ли ще чуя любимия глас.
Свойте мисли подреждам
и нещата, които останаха в нас.
Тази твоя любов забранена и тъжна
за сърцето само тя сега е присъда.
И целувам всяко нещо, до което се докосваш.
И целувам всеки спомен, с който ти ме омагьосваш.
И целувам аз всяка твоя стъпка даже да си тръгваш.
И целувам аз мечтата за теб.
Всички тъжни предмети
в тази стая, в която живя любовта.
В мрака сивкав просветват и разпитват
защо ме остави сама.
Тази твоя любов забранена и тъжна
за сърцето само тя сега е присъда.
И целувам всяко нещо, до което се докосваш.
И целувам всеки спомен, с който ти ме омагьосваш.
И целувам аз всяка твоя стъпка даже да си тръгваш.
И целувам аз мечтата за теб.
но едва ли ще чуя любимия глас.
Свойте мисли подреждам
и нещата, които останаха в нас.
Тази твоя любов забранена и тъжна
за сърцето само тя сега е присъда.
И целувам всяко нещо, до което се докосваш.
И целувам всеки спомен, с който ти ме омагьосваш.
И целувам аз всяка твоя стъпка даже да си тръгваш.
И целувам аз мечтата за теб.
Всички тъжни предмети
в тази стая, в която живя любовта.
В мрака сивкав просветват и разпитват
защо ме остави сама.
Тази твоя любов забранена и тъжна
за сърцето само тя сега е присъда.
И целувам всяко нещо, до което се докосваш.
И целувам всеки спомен, с който ти ме омагьосваш.
И целувам аз всяка твоя стъпка даже да си тръгваш.
И целувам аз мечтата за теб.