Лей, лей, лей, лей...

Когато нощем ме е страх
си обличам нещо твое пак,
и сънувам нежни сънища
сякаш в тебе гушната.

Пак на теб ухая
пак дори след края,
знам, не трябва да си тук,
но вярвай не мога с никой друг.

А колко искам ти да си първото
което виждам щом очи отворя,
и точно ти да си последното
преди завинаги да ги затворя.

Лей, лей, лей, лей...

Когато нощем ме е страх
си обличам нещо твое пак,
и заспивам с илюзия,
че в ръцете ти горя.

Знам, че всичко свърши,
знам, но те обичам,
знам, не трябва да си тук,
но вярвай не мога с никой друг.

А колко искам ти да си първото
което виждам щом очи отворя,
и точно ти да си последното
преди завинаги да ги затворя.