Росица Кирилова - Слънце мое lyrics

Artist:
Росица Кирилова
Video:
Add Video

Отиват си минути върволица,
тъй както чезне листопад завян
и твоят смях зърна от огърлица
остана във душата разпилян.
И твоята сянка в мислите се тули,
а мрака има твоите очи.
Градеше ти въздушните си кули,
веднъж дори на сън ги изкачи.

Едно сърце за всичко ни остана
да носи тежкия товар от дни.
Не чувахме сърцето си тогава,
сега го чуваме без да тупти.
Знам, слънце мое, че мига ни граби,
усмивките отнася вечността.
Сърцата слънце мое, най са слаби,
щом повече съдържат доброта.

Кръжи сега гласа ти покрай мене,
а пък със изворите ти го сля.
Безсмислена бе любовта за тебе,
но много бърза птица беше тя.
И търся любовта ти разпиляна,
как се събира натрошен елмаз.
Светът - не акордирано пиано
в тревите с тъжни ноти вика в нас.
ss