Христо Фотев - На "Морска" lyrics

На "Морска" пак под бившите дървета
изплащам тоя риск - да съм поет.
Как плачеш ти - жената на поета -
със стерео-сълзи в един без пет.

Прости ми ти - свирепа - нежно-мила
във тоя миг от грейпфрут по-горчив
не искам... Не! Но пак със страшна сила
пропадам аз на някакъв мотив.

Секунда по- секунда все по-властно -
категоричен, песенен, жесток -
той ме изпълва целия с опасно
насилие - в прекрасния си скок.