И ще тръгнем ний из планината.
И ще се изгубим във гората.
И ще си припомня имената
на дърветата и на цветята,
на тревите, птиците -
на всичко.
Аз не мога. Ти бъди дете.
И побързай. Забрави баща си.
Старата гора ще те вплете
в себе си, в езика си -
в смеха си.
Ще събуди после седемте
дългобради и добри джуджета...
Само ти бъди дете - и те
ще са твои - вярвай им, момчето ми.
И върви.
И вярвай,
и върви.
С мъдрите дървета се ръкувай.
Засвири със смешните треви.
С тъжните глухарчета танцувай.
Моите съвети забрави.
Слушай ти тревата милостива.
Слушай ти водата - и върви.
И събуждай всяка самодива.
И върви.
И вярвай,
и върви.
Докато се свечерят дърветата.
И изгреят - запламтят лалетата.
Целуни ръцете на джуджетата
и хвани ръката на пътеката -
ще те доведе при мене тя
и ще свети тя,
ще слуша тя...
Ти разказвай. Ти бъди Големия.
Помогни ми ти да дораста.
Ще напиша аз стихотворение...
И на тебе ще го посветя.
И ще се изгубим във гората.
И ще си припомня имената
на дърветата и на цветята,
на тревите, птиците -
на всичко.
Аз не мога. Ти бъди дете.
И побързай. Забрави баща си.
Старата гора ще те вплете
в себе си, в езика си -
в смеха си.
Ще събуди после седемте
дългобради и добри джуджета...
Само ти бъди дете - и те
ще са твои - вярвай им, момчето ми.
И върви.
И вярвай,
и върви.
С мъдрите дървета се ръкувай.
Засвири със смешните треви.
С тъжните глухарчета танцувай.
Моите съвети забрави.
Слушай ти тревата милостива.
Слушай ти водата - и върви.
И събуждай всяка самодива.
И върви.
И вярвай,
и върви.
Докато се свечерят дърветата.
И изгреят - запламтят лалетата.
Целуни ръцете на джуджетата
и хвани ръката на пътеката -
ще те доведе при мене тя
и ще свети тя,
ще слуша тя...
Ти разказвай. Ти бъди Големия.
Помогни ми ти да дораста.
Ще напиша аз стихотворение...
И на тебе ще го посветя.