Аз бях момче като другите всички деца,
спомням си - често играхме такава игра:

Робинзон, който пътуваше с кораби,
Робинзон, който откриваше острови,
Робинзон, който порасна голям,
но беше толкова сам...

Всички големи се смяха на наш'та игра,
а ние доволни започвахме друга така:

Гъливер, който разкъсва въжетата,
Гъливер, който обича джуджетата,
Гъливер, който макар и голям,
пак е толкова сам...

И аз съм днес голям,
замислен и сериозен,
защо ли пак съм сам,
защо ли се тормозя?

Спомням си наш'те първи стъпки,
спомням си наш'те първи тръпки,
винаги малко неразбрани
свикнахме с упреци и закани.

Ето и ти си стабилен, уверен младеж,
но кажи ми:
пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж
да бъдеш:

Дон Кихот, който се бореше с мелници,
Дон Кихот, който безкрайно във себе си
пазеше нея - една Дулцинея
и не беше сам...

Имаш ли ти един приятел,
който да е като теб мечтател,
ще оцелееш, ще запазиш
Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

Трябва да имаш един приятел,
и ако е като теб мечтател,
ще оцелееш, ще запазиш
Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...