Емил Димитров - Жената на военния lyrics

Artist:
Емил Димитров
Video:
video

Ти спомняш ли си тази топла вечер,
с тополите и княжевския път,
когато на завоя спря и рече,
мечтая за семеен кът.

Сега нощта е, като теменуга,
и въздухът ухае на липи,
в леглата са щастливите съпрузи,
но ти стоиш, зашо не спиш?

Дали, защото някоя ти каза,
с тревогоа плаха и със загрижен тон,
че твоят дом ще бъде вечно празен,
докато аз съм с форма и пагон?

Понякога се връщам прашен, кален,
целуна те с изпръхнала уста,
въздъхнеш и косата ми погалиш,
но кратко трае радостта.

Отново нейде трябва да замина,
отново служба и неизвестен път,
но пак застива твоята усмивка,
а твойте мигли мокри пак блестят

Аз зная, че така е много трудно,
на работа, от работа в дома,
и често пъти, зная, ти се случва
да сядаш ти на масата...сама,

Но ако все пакнякой ти предложи
да промениш живота си за миг,
аз знам, ще отговориш, не, не може,
защото ти самата си войник.

На, на, на, на, на, на на на на на на на
на на на на на на на на на на на на
на на на на на на на на на на на на
на на на на на на на на на на.
на на на на на на.
ss